Monday, Apr. 21, 2014

ОСП 2014-2020 – Коментари

Преброяване на земеделските стопанства в България – 2010 г. Анализ и изводи за развитие на българското земеделие

Проф.Светла Бъчварова

Приключи преброяването на земеделските стопанства Предварителните данни дават основание за сериозно безпокойство в средносрочен план.

Какво показват данните от преброяването на земеделските стопанства през 2010 г.?

Първо, тенденцията на драстично намаляване на стопанствата за кратък период от време. Намалението на брой на стопанствата през 2010 г. е с 44 на сто спрямо преброяването през 2003 година. През 2010 г. броят на стопанствата е 371 100.

Второ, значително намаление на лицата, които влагат труд в земеделието . През 2010 г. те са 751 хиляди, като броят им намалява с 21 на сто спрямо 2007 г. От тях 88 на сто са малки семейни стопанства. Намалението на броя на семейните стопанства е свързано основно с демографски проблеми в селските райони. Данните показват, че вложеният труд в семейните стопанства е 394 хил.годишни работни единици, което е намаление с 16 на сто спрямо 2007 г.

Трето, увеличава се значително използваемата земеделска площ /ИЗП/ и това е закономерно предвид подпомагането на единица площ след присъединяването на страната към ЕС. През 2010 г. ИЗП е 36 209 хил.дка и в сравнение с 2007 г., тя е повече с 18.7 на сто. Повишеният размер на ИЗП не се дължи на увеличаване на обработваемата земя, а на увеличаване на най-вече на постоянните затревени площи. В тази връзка трябва да припомним, че по данни на ДФ „Земеделие” за 2011 г. към 30-ти май, земята за подпомагане е в размер на 35 047 хил.дка.

Четвърто, от отчетената  36 209 хил. дка ИЗП, близо 80 на сто е взета под наем или аренда, а едва 7 200 хил.дка е собствена земя на стопанствата.

Пето, значителни размествания се констатират в разпределението на земеделските стопанства по юридическия им статут.

Близо 98 на сто са стопанства на физически лица. Те обработват 12 229 хил.дка. Техният брой спрямо 2005 година е намалял с 32 на сто, а земята, която обработват се е повишила с 33.7 на сто. На тази база данните сочат, че средният размер на стопанствата на физическите лица се е повишил от 17.8 дка, на 34.9 дка.

Драстично е намалението на броя на  земеделските кооперации. През 2010 г. техният брой е 900 или това представлява спад 41 на сто спрямо 2003 г. Намаляват и площите, които обработват кооперациите – за 2010 г. 6 407 хил.дка или спад спрямо 2003 г. с 29 на сто. Средният размер обаче е в посока на увеличение и за 2010 г. средният размер, който обработва в ЗК е 7 118 дка или това е ръст с близо 22 на сто. Земеделските кооперации остават най-ефективните структури от гледна точка на среден размер на обработваемата  земя.

Рязко повишение на търговските дружества в обработването на земята. През 2010 г. техният брой е 3 600 или това представлява ръст с 2.7 пъти спрямо 2005 година. Близо 3 пъти се е увеличила земята, която те обработват  и през 2010 г. тя е 11 456 хил.дка. На фона на увеличаването на броят на търговските дружества, спада средният размер на стопанството – за 2010 г. той е 3 182 дка и това представлява спад с 29 на сто спрямо 2007 г., а спрямо 2005 г. с 20 на сто. Наблюденията върху движението на стопанствата на търговските дружества е в резултат на раздробяване на едрите стопанства поради възможността да се усвояват средства не само за единица площ, но и поради участието  в ПРСР.

Схема

Шесто, според данните от преброяването, физическите лица стопанисват 33.8 на сто от ИЗП, търговските дружества – 31.6 на сто, кооперациите – 17.7 на сто, едноличните търговци – 14.9 на сто, а останалите стопанства – 2 на сто.

Седмо, тенденцията е на развитие на монокултурно земеделие. По данни от преброяването зърнени култури се отглеждат в 47.8 на сто от стопанствата, което обхваща 58.1 на сто от обработваемата земя. Техническите култури стабилно заемат 33. 9 на сто от обработваемата земя. Или двете категории култури заемат 92 на сто от обработваемата земя.

Делът на фуражните култури е едва 3.4 на сто, а на зеленчуците – 1.2 на сто от обработваемата земя.

Осмо,  животновъдството много трудно ще се възстанови при условията на регулациите в ползването на земята към настоящият момент. От отчетените 280 300 стопанства, които отглеждат селскостопански животни, 13 100 не притежават никаква земя. От останалите, 91.5 на сто използват земеделски площи в границите от 1 до 100 дка. Тези стопанства отглеждат 51 на сто от говедата, 66 на сто от овцете. Липсата на земя за производство на фураж в тези стопанства, е основна пречка за развитие на отрасъла.

Девето, значителни размествания в броя на стопанствата са отчетени по икономически райони на страната.

Североизточният район на страната, който е основен зърнопроизводителен район на страната през 2010 г се отчита ръст в броя на стопанствата – 66 600, като спрямо 2007 г. техният брой се е увеличил със 17 на сто. В резултат на това средният размер на едно стопанство спада от 115 дка на 98 декара.

Северният централен район отчита по-добра структура на земеделските стопанства. През 2010 г. са действали 43 600 стопанства и това е по-малко с 32 на сто спрямо 2007 г. Размерът на стопанствата се увеличава от 103 дка през 2007 г. на 151 дка и това представлява най-висок размер в сравнение с останалите райони на страната.

Драстичен е спадът на стопанствата в Северозападният район на страната . През 2010 г. техният брой е 28 200 или това е спад спрямо 2007 г. с 3.2 пъти. В предварителните данни не е посочена земята, която се обработва, но най-вероятно и тя намалява предвид анализите, че най-много пустеещи земи са отчетени именно в този район.

В Южна България стопанствата са значително по-малки по размер и съответно техният брой е значителен 232 600 на брой., като се има предвид и структурата на производството.

Какви изводи могат да се направят с оглед дългосрочни тенденции за развитие на българското земеделие?

Признаци на напредък в земеделието:

1.Увеличаването на ИЗП, което предопределя устойчиво използване на земята. Причината за това е присъединяването на страната към ЕС и подпомагане  основно на базата на единица площ.

2.Като цяло повишение на средният размер на земеделските стопанства, което  е предпоставка за устойчиво и ефективно развитие на стопанствата.

3.Стабилизиране на наемните отношения предвид факта, че близо 80 на сто от земята се обработва на базата на договори за наем или аренда. Пазарът на земеделски земи – покупко/продажба на този етап, а вероятно и през следващите години не може да се очаква, че е ще доминиращ фактор в пазара на земеделски земи.

Пасивите в земеделието:

1.Животновъдството продължава да изостава и според данните от преброяването, броят на животните намалява и то особено в семейните стопанства,

2. Намалява  производството  на зеленчуци, плодове и фуражни култури.

3. Доходите от почти всички култури и най-вече от животновъдството показват тенденция на понижение в резултат на промяната на данъчната политика в сектора, а също така и в резултат на повишението на цените на горивата, торове, и т.н. на вложенията при производството. Отделно от това сектор животновъдство изисква значителни инвестиции, които в повечето случай се правят за да се достигнат стандартите на Общността. Сектора има проблеми и ползването на земи и тяхното подпомагане по линия на европейките фондове.

Като цяло за инертността на земеделските стопанства и което на практика следва да се оцени като пасив на земеделието се коренят в нашите аграрни отношения.

Въпросите на поземлените отношения и тяхната честа промяна и изискванията към тези които обработват земята, са в основата на динамика, която създава предпоставки за риск от колебания в производството и даже за намаляване на производството. Факт е производството в Северозападна България, където даже собствениците да искат на някого да предоставят земята за обработка, срещат трудности поради липса на интерес и икономически стимул земята да се обработва.

Земеделското стопанство за това, че е непостоянна величина, което се доказва и с преброяването през 2010 г., е причина за сравнително ниската му доходност. Въобще изменението на стопанството в повечето случаи не зависи от собственика, а най-малко от този, който стопанисва земята. За Северозападна България трансформацията в земеделските стопанства е пълна, като се има предвид, че тя засяга не само земята, но и основния капитал. В борбата за оцеляване, което е факт за животновъдните стопанства, за стопанства които в структурата на производството преобладават интензивни култури, развитие на лозарството и овощарството, както преуспяването, така и пропадането са много бързи.

Несигурност в притежанията. Демографската криза, стопанствата на физическите лица се крепят най-вече на хора, които живеят и работят в съответните селски райони, а след тях в много малка степен се очаква, че наследниците ще продължат работата в тези земеделски стопанства.

Освен това по-нататъшното разпокъсване на земята между наследници и от  2 млн.собственици и 9-10 млн.парчета земя, ще създаде сериозни трудности в стопанисването на земята в дългосрочен план.

Шанс за българското земеделие в краткосрочен план е международната конюнктура и най-вече поддържане на високи цени на основните зърнени култури.  Наред с това регулациите от страна на държавата за стабилизиране на стопанствата и земята която се обработва е в основата на модерна аграрна политика.

 

 

НАШИЯТ КОМЕНТАР

Все още основните параметри на ОСП в ЕК се обсъждат, но МЗХ се зае да организира широка кампания за запознаване с основнитe промени. На практика всичко е ново за земеделските производители, но още по-ново то звучи за администрацията и изискванията към нея също нарастват значително.

България е една от страните, която в рамките на 5-6 година се налага драстична промяна в правилата, в подкрепата, в механизмите. Все ми се иска страната да настоява за това да бъде равнопоставена с другите страни както по отношение на средствата на подпомагане, така и  по отношение на възможността да се реализират регионални политики.

ОБЩА СЕЛСКОСТОПАНСКА ПОЛИТИКА 2014-2020 година

1.Финансов пакет за България

За периода 2014-2020 година средствата за директни плащания и специфично подпомагане са както следва: 2014 г.- 655 661 000 евро; 2015 г. – 737 164 000 евро; 2016 г. – 810 106 000 евро; 2017 г. – 812 106 000 евро; 2018 г. – 812 106 000 евро; 2019 г. 812 106 000 евро; 2020 г. – 812 106 000 евро. Общият размер на пакета за директни плащания е 5 451 774 000 евро.

Средствата за пазарни мерки, които се прогнозира да бъдат усвоени от България през следващия програмен период 2014-2020 г. у в размер на 275 681 646 евро. Средно годишно предвидените средства са около 39 млн.евро, като най-голяма дял има подпомагането в сектор „Вино” – по 26 млн.евро годишно. За пазарна интервенция е предвиден индикативен бюджет от 6 млн.евро.

2.Механизми на усвояване

Директните плащания се запазват като основен механизъм за подкрепа на земеделските стопани с редица модификации: директните плащания се предоставят чрез използването на  различни схеми; въвежда се таван на плащанията; въвежда се определението „активен фермер”; предвиждат се допълнителни плащания за млади производители и за малки земеделски стопанства.

Схеми на задължителни директни плащания

40% – схема за основно (базово) плащане;

30% – зелени плащания;

(до) 2% – плащане на млади производители ( до 40 година);

(до) 10% Плащане на малки производители

Памук – отделен финансов пакет – за България  3 342 ха и плащане за 2016 г. в размер на 661.79 евро/ха;

3% Резерв

Доброволни плащания

(до) 5% Плащане за райони със специфични природни ограничения;

(до) 10% Доброволно обвързано с производството подпомагане.

Като се има предвид, че страната ни ще достигне изравняване на плащанията през 2016 г. с останалите страни-членки на ЕС, се дава възможност страната да предвиди национални доплащания само като допълнение към схемата на основно плащане. Максималния размер на национални доплащания е както следва: за 2014 г. – 150 186 000 евро; през 2015 г. – 71 024 000 евро.

Действащата до сега система на плащане на единица площ ще бъде заменена от системата на „права на ползване”.Едно право се равнява на финансова помощ, която би получил земеделският производител за 10 дка обработваме земя. Разликата е в това, че ако директните плащания са неделими от земята, то правата на подпомагане се дават на земеделските производители, регистрирани към края на 2011 година и ще могат да се продават или отдават под наем. По този начин връзката субсидия – земя остава непряка. Правота на подпомагане ще може да бъде активирано само при наличие на обработваема земя за него, а всички права ще се декларират и вписват в регистър. Първоначалното разпределение на правата на плащане се извършва от фермери, ако те са кандидатствали по схемата за базово плащане до 15 май 2014 г.  Ако в продължение на две години земеделския производител не активира правото си на подпомагане, то той го губи и то се прехвърля в национален резерв.

Това изискване определено не е в полза на България. Причината е, че в страната все още има движение в броя на земеделските стопанства и на обработваемата земя. През 2011 година са  подадени 87 806 заявления по СЕПП за 3 557 042 ха земя. По данни на Агростатистиката, използваемата земеделска площ  (ИЗП), която включва обработваемата земя и постоянно затревените площи е 5 087 948 ха. Разликата до този максимален размер е значителна и това създава предпоставки през следващият период да не се увеличават обработваемите  площи и броят на земеделските производители.

Таванът на субсидии за директни плащания, които се отпускат на селскостопанските производители през дадена календарна година се намаляват както следва: с 20% за транша над 150 хил.евро и до 200 хил.евро; с 40% за транша над 200 хил.евро и до 250 хил.евро; със 70% за транша над 250 хил.евро и до 300 хил. евро; със 100% за суми над 300 хил.евро.

Постепенното намаляване и горна граница на плащането се изчислява след приспадане на заплата и осигуровки. Не подлежат на намаление и горна граница „зелените” директни плащания. Средствата, които са резултат от намаленията на плащанията на големите стопанства се прехвърлят към Развитие на селските райони (РСР).

„Зелени” дейности – Изискванията са разделени в три групи:

Първо, диверсификация на културите  ще се прилага при стопанства с размер над 3 ха и ще се изисква отглеждането на минимум 3 култури, като нито една от трите култури не следва да заема по-малко от 5% от площта, а основната култура не следва да превишава 70% от площта;

Второ, поддържане на постоянно затревени площи включва изискването земеделските стопани да поддържат като постоянни пасища площите от техните стопанства, които са декларирани като такива през 2014 г.. Могат да се преобразуват максимум 5% от референтните  площи с постоянни пасища.

Трето, поддържане на екологично насочени площи въвежда задължението най-малко 7% от хектарите, които отговарят на условията за подпомагане да са с екологична насоченост, като например оставена под угар земя, тераси, особености на ландшафта, буферни ивици и залесени площи по ПРСР.

Нов елемент от политиката в сектора е възможността всяка държава да осигури гъвкавост между стълбовете с прехвърляне на средства. Предвидено е прехвърляне на средства от I  към  II стълб от сумата за периода 2014-2020 г.; до 5% от II към I стълб от сумата за периода 2015-2020 г.

ПРИМЕР

Пакет за директни плащания  2014 година – заявена земя (2011) – 3 557 047 ха

1 310 338 500 лева, които се разпределят:

Схема за основно плащане 40% – 524 135 200 лв. – 14 лв./дка;

„Зелени” плащания  30% – 393 101 400 лв. – 11 лв./дка

Следователно, при най-добро стечение на обстоятелствата земеделските производители могат да получат по 25 лв./дка.

За сравнение през 2012 г. средствата от ЕС за директни плащания са в размер на 938 786 631 лева и това представлява по 26.40 лв./дка. През 2013 г. се полагат 1 096 737 039 лева за плащания по СЕПП, което означава, че земеделските производители ще получат по  30.83 лв./дка. Изводът е, че в земеделските производители през 2014 г. ще бъдат доста назад от равнището на 2013 година ако не се предвидят национални  доплащания. Техният размер както вече беше отбелязано за 2014 година е 150 млн.евро за полски култури, за животновъдство и други мерки за подпомагане.

Как ще се отрази таванът на плащания за земеделските производители?

Пример: Земеделска кооперация : обработваема земя 15 хил.дка, ФРЗ с осигуровки 475 хил.лева. Средствата, които се полагат по основно плащане и зелени плащания са в размер на 375 000 лева, в т.ч. 210 хил. лева основно плащане. ЗК ще получи пълният размер на субсидията тай като ФРЗ е значителен по размер. Анализът на данните за размера на земеделските стопанства (юридически лица и кооперации) сочи, че те няма да имат проблеми с ограничението на размера на субсидията от 150 хил.евро. Проблеми ще имат земеделски стопанства с обработваема земя над 50 хиляди декара предвид анализът на разходите за ФРЗ с осигуровки. На база получени субсидии за 2010 и 2011 година техният брой е не повече от 20 юридически лица, но земята която те обработват е близо 2 млн.декара или от финансовия пакет най-вероятно няма да се усвоят само поради тавана на субсидиите близо 30 млн.лева.

Разбира се разчетите са приблизителни, но са важни от гледна точка на реализация на бъдещи решения.

В новите правила следва да се има предвид факта, че земеделските стопанства не само създават доход на заетите, но в същото време и създават условия селските райони да се развиват, спират демографските процеси, създават възможност за разнообразяване на дейностите и инфраструктурата. Освен всичко  това, земеделските кооперации изпълняват и редица социални функции, които иначе са недостижими в селските райони. От тази гледна точка политиката в сектора е свързана с разработване на политики за стабилизиране на организационните форми и подкрепа на средния и дребен собственик чрез коопериране.